Морис Фонсън ми казва, че ако преди две години някой му беше казал, че негова песен ще бъде част от албум на Мадона, вероятно е щял да помисли, че този човек е загубил разсъдъка си.
Две години по-късно това е вече факт.
Вероятно и на 19, като студент в Xavier University of Louisiana, подобна перспектива също е щяло да му се стори като “Мисията невъзможна.” Въпреки това той е знаел, че ще се занимава с музика, и за да стигне до тази своя цел изгражда рутина, която днес ни се струва невероятна.
Всеки негов уикенд тогава изглежда по следния начин — в петък тръгва от университета в Ню Орлиънс и лети до Ню Йорк, а в събота се озовава в някое задимено студио и започва да пише хукове за песни, които дори не знае дали ще бъдат издадени някога.
В неделя вечер отива във Village Underground, където слуша изпълнители на open mic, а в понеделник в пет сутринта вече е на полета обратно към Ню Орлиънс.
В осем трябва да е в часа си по химия.
Прави това две години.
Разказва ми, че е искал да изкарва малко пари от музиката, но всичко, което е печелил, обикновено стигало само за двупосочните полети и една нощувка в хотел.
За тези приключения е знаела само баба му, просто в случай, че нещо се случи с него.
Затова изразът “внезапен успех” е непонятен за него. За да стигне до големите имена като Дженифър Хъдсън, Леона Луис, Себастиан Ятра и Мадона, Морис е трябвало да измине много дълъг път в опити, движение и моменти, в които дори самият той не е бил сигурен дали някой ще го забележи.
Гледайте българската адаптация на разговора с Морис Фонсън:
Изминаването на този път обаче не е безпрепятствено.
Озовава се във връзка, която започва и приключва отново и отново. Тъгата и раздялата го съпровождат в начина, по който пише музика, и споделя, че понякога е разказвал историята на собствения си живот чрез друг артист.
Такъв пример е песента “Unlearn Me” — демо, писано за Леона Луис по време на една от тези раздяли.
“Песента беше моят начин да разплета тази връзка от душата си — оттам идва заглавието Unlearn Me: ‘отучи се от усмивката ми, отучи се от гласа ми, отучи се от любовта, която ти дадох’.“
За креативния си процес още разказва, че понякога когато другите артисти нямат конкретна посока, му дават обща представа какво се случва в живота им и понякога сесията за писане се превръща в терапия за тях. Той ги превежда през това, което искат да кажат за собствения си живот.
И точно оттук стигаме до предстоящия му проект Fun.
Предишните му проекти са били силно свързани с разбити сърца, анализиране, преживяване, опити да разбереш защо нещо не е проработило.
Сега Морис казва, че вече не обитава това състояние на духа:
“Всичко е по-леко. Сега съм на място, на което просто искам да се забавлявам. Предполагам, че това е преоткриването — себеоткриването на това кой съм в този момент, какво ме движи и какво ме кара да се чувствам добре. Бил съм тъжен достатъчно дълго. Това е новата версия — излекуваната версия на мен.”
И докато Морис се променя отвътре, професионалният му живот също расте. Тук идва Мадона. Той е работил с много големи артисти и преди това, но Confessions II се превръща в ново ниво за него:
“Ако преди две години ми беше казал, че ще имам песен в албум на Мадона, щях да ти кажа: „Ти си луд.“ Мисля, че все още съм по пътя на успеха и съм в един победен сезон. Искам този победен сезон да се превърне в победната глава на живота ми.”
А първият сингъл от предстоящото му EP е вече факт.
В “Sweet” Морис е далеч от човека, който анализира всяка разбита връзка до последната подробност":
“Забавна е. Искряща е. Аз съм забавен, лесен съм за общуване. Като едно мило плюшено мече съм. Малко съм увлечен. Хукът на песента е: „Защото си сладък, вземи всичките ми пари, вземи всичките ми пари.“ Все едно казвам: каквото искаш, бейби, просто го вземи.”
В рамките на нашето “Лятото на преоткриването” нямаше как да не го попитам какво означава самото преоткриване за него. Отговорът му е много по-интересен от идеята, че просто се превръщаме в някой напълно нов:
“Ние сме тези, които сме, заради местата, от които идваме. Можеш да смениш кожата си и да се преоткриеш като нов човек, но се превръщаш в този човек заради миналите преживявания, през които си преминал. Винаги има по нещо от старото ни аз, което идва с нас в бъдещето.”
Все още има неща, които го плашат. Едно от тях е времето:
“Имам чувството, че трябва да постигна определени неща точно сега и ако не се случат, светът ще свърши. Развивам се по отношение на това. Това е нещото, което ме плаши най-много. Но осъзнах, че онова, което е мое, ще бъде мое в момента, в който трябва да бъде мое.”
Именно тук историята на Морис става най-интересна, защото успехът не е дошъл след страха или раздялата. Всички тези неща продължават да съществуват едновременно.
И въпреки това успехът му вече е показал нещо друго: границите, които преди са изглеждали реални, може би не са такива.
Работата му с Мадона е едно от доказателствата.
„За мен всичко е възможно. Небето е границата. Няма артист, до когото да мисля, че не мога да стигна или за когото не мога да пиша. Няма граници.“
От 19-годишния студент, който пътува между Ню Орлиънс и Ню Йорк само за да бъде близо до музиката, до автора, който днес има Мадона сред кредитите си, Морис Фонсън все още не говори така, сякаш е стигнал крайната дестинация.
Той говори за Грами, за световно турне, за дебютен албум. Иска да бъде глобален артист.
И може би точно това е преоткриването.
Да станеш достатъчно свободен, че да не позволиш на старите страхове да определят границите на новата ти версия.
Гледайте: Целият разговор с Морис на английски в YouTube канала на The Wonder Mag.
Прочетете и: Becoming: Maurice Fonson — английският профил в The Wonder Mag.
