Бях в 10-и клас, когато започнах да се интересувам от йога. Знаех, че не съм от тези спортни деца, които ще се запишат на всеки отборен спорт — винаги предпочитах комфорта на дома или водата, но по време на учебната година как се очакваше да ходя да плувам?
Бях записан на редица уроци и типично за балканските семейства, и при мен го имаше притеснението на майка ми да плувам през зимата, а вече осъзнавах, че искам да се движа повече. Затова един ден отворих YouTube, написах “йога” в търсачката и открих относително малко български видеа по темата, но един канал ми грабна вниманието.
Йога с Таня.
Още като кликнах върху първото видео, което видях, у мен се събуди интерес и Таня — жената, чието име каналът носеше, и която водеше практиките — ми вдъхна огромно спокойствие с излъчването си и гласа си. Разгледах още няколко видеа и се реших да направя най-първата практика, която беше качила. Не бях сигурен какво ще изпитам и дали ще се справя, но Таня, макар и през екрана, ми даде увереност да се впусна в преживяването.
Петнайсет минути по-късно не можех да осъзная какво ми се беше случило. Усещах топлина, енергия, спокойствие, чувството, че всяко мускулче в тялото ми беше активно макар и практиката да беше насочена към релаксация. Бях стъписан, че никога досега не бях изпитвал комбинацията от всичко това.
И така започна пътят ми в света на йогата заедно с Таня в началото на 2018 година. Не съм правил йога с други канали. Изключително лоялен съм и когато усетя, че нещо е моето, ми е трудно да го заменя. Практиките и медитациите в канала са били с мен в различни моменти — на радост, на тъга, на усещането на липса и неудовлетвореност. Но Таня беше с мен и продължава да бъде и до днес.
Докато събирах материалите за септемврийския брой на The Wonder Mag, който четете в момента, сякаш по онези странни начини, които само Вселената владее, ми попадна видео на Таня в инстаграм. В него тя съобщаваше — след пауза от няколко месеца, в които не публикуваше съдържание в канала си и социалните мрежи — че се завръща.
И тъй като темата на септемврийския ни брой е “Завръщането”, знаех, че това е точният момент да се свържа с нея и да я поканя на интервю. А тя с радост прие.
В деня на интервюто ни, станах в 5:00, както обичайно. И както обичайно, правих йога. С Таня. Без да е необходимо да ви правя съпричастни към остатъка от рутината си, се придвижваме към интервюто ни.
В уречения час седнах с трепет зад лаптопа си и зачаках Таня да се включи от Япония в онлайн срещата ни и си мислех за силата на завръщането и какви ще са първите въпроси, които бих й задал от целия списък, който бях подготвил.
И някъде там на екрана изгря така добре познатата усмивка на Таня. Още в началото ме информира, че разполагаме с час за разговора, защото после щеше да тича да вземе дъщеря си от училище, и тутакси целият списък с въпроси, които старателно бях изготвил, зае друго измерение и едва не се изпари, обаче след дългия си опит в телевизията силно вярвам в това, че доброто интервю се характеризира не с това да вървиш по реда на въпросите си, а да можеш да успееш да владееш разговора на база на това, което вече си подготвил.
Като един истински йога учител, Таня ме въведе в кратко упражнение за дишане, след като я представих на зрителите (сбъдната за мен мечта). Практиката можете да направите заедно с нас, докато ни гледате в целия разговор:
Гледайте целия разговор с Йога с Таня - за завръщането, тялото, общността, миграцията и многото версии, които носим в себе си.
Завръщането
Продължихме разговора с разказ за Япония и за личното й завръщане, като сама определя, че в момента е на върха.
Споделя, че в началото на годината поради болест е съобщила на аудиторията си, че й се налага да спре със създаването на съдържание за около половин година, и е помолила общността си да се моли за нея, и след като се възстановява, тя определя това като чудо:
“Случи се нещо, което за мен беше чудо. Това не означава, че болестта не може да се върне, но беше първият момент, в който изцяло разчитах на общността. През петте-шестте години, откакто развивам бизнеса, има хора, които са с мен от самото начало. Познаваме се вече като хора, не просто като практикуващи. Споделили сме много моменти. Когато някой започне да се моли за здравето ти, това не е просто общност — това е приятелство.”
Когато обявеният шестмесечен период за пауза изтича през септември, тя самата признава, че не е знаела дали ще се върне, но определя, че едно от нещата, които я връщат, е било да си спомни коя е тя.
Таня е от Сливен и още като малка започва да тренира спортна гимнастика. Тази година обаче при връщането си в България, тя е била заедно с дъщеря си и съпруга си и заедно се връщат и към залата, от която Таня е стартирала. За това преживяване Таня разказва:
“Запознах се с жената на треньора по джудо там и той предложи да отворят залата в събота, за да поскачат децата на батутите. Имам шестгодишна дъщеря и исках да ѝ покажа залата, в която съм израснала.”
Таня ме накара да предположа кой накрая е скачал най-много и през смях се съгласяваме, че това е била именно тя.
Минали са десетилетия и въпреки това, когато отново стъпва на пода и започва да прави движенията и салтата, стига до заключението, че “тялото си спомня”.
Усеща как състезателят и победителят в нея се връщат и това прави завръщането й в общността категорично. В онзи момент разпознава и човека, който познава тялото си и цял живот е работил с него. Още като гимнастичка на терена, тя научава, че умението не е всичко, и че това, което я е превърнало в победител е била една от шампионките на България по спортна гимнастика, която я е научила на това как да влиза, да стъпва, да държи раменете си и какъв да бъде погледът й. Резултатите й се променят мигновено:
“Нищо не промених във физическите си умения. Промених усещането отвътре.”
Животът, който върви нагоре
След гимнастиката идват травма и силен стремеж към академичен успех. Таня е пълна отличничка и ключова фигура в извънкласните дейности в гимназията си.
И така на 18-годишна възраст Таня се премества в Малта с родителите си. Тъй като по онова време България все още не е била в Европейския съюз, на младото момиче му се налага активно да работи върху това да осигури на себе си и семейството си разрешителни за пребиваване в новата държава, което от личен опит знам, че е силно изтощителен бюрократичен ад.
За този период Таня разказва:
“Различно е да отидеш сам като студент и да отидеш с цялото семейство: много от задълженията на възрастните падат върху детето. Ние още не бяхме в Европейския съюз. Визата на всеки от семейството зависеше и от това дали аз ще мога да се оправя с полиция, банка и документи. Освен това учех в университет и работех, защото нямахме пари да платим образованието. Върху едно дете падат много задачи и нямаш време да осмислиш случващото се.”
След този етап Таня усеща нуждата от ново бягство и щом завършва бакалавъра си по международни отношения в Малта, решава да следва магистратура в Швеция. Самата тя пояснява, че е искала да избяга някъде, където никой не се интересува от нея — Малта е малък остров и всеки познава всеки, а Швеция е голяма държава, където никой не се е интересувал от нея, и точно това я е привлякло натам.
В Швеция се среща и с йогата за пръв път покрай нейна колежка в университета и понеже Таня не е искала да бъде назад с новостите, веднага се е записала на курсове и състезателния дух в нея я кара да напредва все повече и повече.
Впоследствие Швеция се превръща и най-накрая в мястото, на което Таня е имала възможността и да изживее студентския си живот с много партита и много забавления, нови среди, езици и версии на самата себе си.
Така идва и Брюксел, където дните й са пълни с работа, уроци по френски, вечерни курсове по изкуство и рисуване, тренировки по гимнастика с деца. А някъде между всичко останало е трябвало да побере и личния си живот.
Там йогата започва да изпълнява различна функция: „Йогата ми беше като начин за отпускане, като начин за връщане към себе си“, казва Таня. Когато имаш толкова много интереси, задължения и роли, добавя тя, трябва да съществува нещо, което да ти носи покой. За нея това винаги е била йогата.
В целия този период Таня има огромни успехи в кариерата и отвън няма никакви признаци, че нещо в живота й не работи както трябва — отива на интервю и получава работата, работи добре, следва повишение, финансово също прогресира добре и без да се опитва да омекоти миналото си, споделя:
“И бях арогантна. Постигах всичко и исках още.”
Така обаче стига и до бърнаут и започва да се пита защо не се чувства добре и въпросът на дневен ред става не дали трябва да избере едно нещо, към което да се придържа, а кои неща да запази.
„Трябва да избереш едно“
„Аз винаги съм си носила много идентичности“, казва Таня.
Светът около нас винаги настоява да изберем едно, но защо трябва да ни се налага тази максима, като знаем, че искаме повече?
В един момент Таня спира да води този спор със себе си и решава да си вземе почивка от работата, като междувременно се фокусира върху йогата, изкуството и развитието на канала “Йога с Таня”, който сякаш на шега започва от това, че майка й и свекърва й заявяват, че биха искали да правят йога, но се срамуват да отидат в залата и да са с други хора.
Така се появява идеята за канала и първите видеа. Не че са продължили да гледат след това, шегува се Таня, но това е бил стартът на проект, който впоследствие превръща в успешен бизнес.
За да го направи обаче се изисква все пак серия от решения — взима болничен от личния си лекар, спира да работи известно време, кандидатства в училища по изкуство и след като започва обучението си, посещава лекаря си отново, който я пита:
“Готова ли си да започнеш работа?”
“Ами не” - отговаря Таня.
“Тогава е време да напуснеш” — отговаря той.
Така Таня напуска работа, отдава се на йогата и изкуството и вижда как ако си бил много хора и носиш много идентичности не е нужно да избираш към коя от тях да се върнеш.
Когато паузата стане нещо повече
Първоначалната причина за последната пауза от шест месеца на Таня е желанието й за изкуство.
То е второто й образование, започнато след 30, а след дипломирането идват майчинството, пандемията от ковид и творческата работа постепенно остава настрани. Затова си дава половин година, в която отново да се занимава с нея.
През тези месеци Таня осъзнава, че творчеството й е необходимо, но и че дълбок неин корен остава свързан с дисциплината, спортната зала, за която ви разказахме, и нещата, които е научила още като дете.
Приема коя е и заявява смело, че затова се връща — приела се е и знае, че има още какво да даде. Да, шестте месеца са изтекли, графикът вероятно изисква от Таня да се върне при общността си, но Таня идва обратно при нас, след като е позволила на различните версии на себе си да престанат да се състезават коя е “правилната”.
От видео към общност
Както разбирате, в началото “Йога с Таня” е канал в YouTube и макар и да продължава функцията си на такъв, Таня разказва и за икономическата страна на подобно начинание.
От нея разбираме, че YouTube не означава устойчив доход, на който да може да се разчита, особено при съдържание като нейното, което е нишово, особено имайки предвид, че е таргетирано към българска аудитория. В един момент усеща дисбаланса между това, което дава, и факта, че работата трябва да бъде устойчива и за нея самата.
Така постепенно се появява и ЙОГА СТУДИОТО на Таня. Хората се записват заради йогата, но и заради това, че желаят да бъдат част от общност и да се опознаят:
“Знам, че някои от тези хора се срещат и извън онлайн пространството, ходят заедно в планината и изграждат приятелства. Общността е мястото, в което се оглеждаш и разбираш, че не минаваш сам през всичко това.”
И именно тук шестмесечната пауза придобива друго значение. Когато здравословният проблем я принуждава самата тя да потърси подкрепа, ролите просто се обръщат — учителят има нужда от енергията на хората, които е водел, а човекът в нея, който дава, трябва да си позволи и да получава.
Да се върнеш, без да се върнеш назад
Историите за завръщане, за това да се върнем като “новото си аз” понякога навяват леко усещане за романтизиране на миналото и това да се обръщаме към него с носталгия. Понякога даже изглежда сякаш някъде там назад съществува правилна, чиста версия на нас самите, към която да се върнем.
Таня обаче ни дава обратния пример — не може да бъде отново момичето в гимнастическата зала, но няма и нужда да изтрие професионалиста, мигранта, артиста, които идват след това.
Не е нужно и каналът “Йога с Таня” да следва същия формат отпреди години.
Таня ни учи, че всичко, през което сме минали съществува в нас в начините, по които работим, търсим ритъм, разбираме тялото и себе си и започваме отначало:
“Казах, че съм се открила, когато се върнах в залата по гимнастика, но съм се откривала много пъти. Още един слой и още един, а после пак се връщаме към центъра. Всичко това сме ние.
Страданията не са тук просто за да ни измъчват. Те могат да ни отведат до следващия слой, да ни помогнат да се върнем, да видим къде сме, кои са приятелите ни и в кого сме се превърнали. Нещо като почистване на самите нас. Трудните моменти са част от живота. Разбира се, никой не иска да страда, но не можем да искаме напълно да ги избегнем.
Мога да кажа, че почти всеки е намерил „Йога с Таня“ в момент на страдание. И аз намерих една от учителките си, Тара Брак, в момент на загуба. Търсех видео за скърбенето, защото не знаех как се скърби, когато загубиш някого. Намерих нейния глас и той ме водеше.
Страданието е част от живота, а това да се намираме отново е част от целия процес. Отново и отново.”
И така… преди осем години познавах Таня като прекрасния глас и йога учител, който ме съпровожда в ежедневието ми, учи ме как да дишам и накъде да движа тялото си.
Осем години по-късно, като разговаряхме, тя отново ме насочи към това да спра и да дишаме заедно, да усетим момента, да отправим молитва. И научих много за жената Таня, на която продължавам да се възхищавам истински.