"Социалните мрежи са корсетът на 2026" - Стоян Димитров
Модният дизайнер и артист Стоян Димитров говори за дрехата като образ, променящите се стандарти за красота, корсетите и онова, което остава, когато свалим филтрите.
Корсетът някога е бил скрит под дрехата. Стягал е тялото, променял е силуета и го е приближавал към представата на съответната епоха за съвършенство.
Днес корсетът отново е видим. Носи се върху тениски и ризи, появява се на червения килим, в музикалните видеоклипове и в ежедневния стил. Но съществува и друга негова версия — невидима, дигитална и значително по-трудна за сваляне.
Това е образът, който изграждаме в социалните мрежи.
В него подбираме снимките, ъглите, телата, дрехите, местата и историите, чрез които искаме да бъдем видяни. Оформяме не само външността, но и представата за начина си на живот, социалния си статус и възможностите си. Ако старият корсет е държал тялото в определен силует, новият държи публичната ни самоличност.
Стоян Димитров познава и двете страни на образа. От близо 25 години той работи като моден дизайнер, а извън модата рисува тела, лица и фигури, които често оставя умишлено незавършени. В професионалната си работа за AVIN Boutique следва разпознаваема линия, a в изкуството търси онова, което остава извън нея.
Разговаряме за първите му опити с платовете на баба си, за двойката по математика, която получава съвсем умишлено, за повторенията в модата, телата, които индустрията вижда и пропуска, естествената красота, Сексът и градът, modelizers, самотата зад публичния образ и корсета като новото бижу.
Но най-вече разговаряме за това какво се случва, когато най-накрая го свалим.
Разговорът е редактиран и съкратен за яснота и дължина.
Гледайте целия видеоразговор
В пълния разговор за The Wonder Mag Стоян Димитров говори за модата, красотата, корсетите, социалните мрежи, изкуството и онова, което остава, когато свалим филтрите.
Дрехата като език
Кога разбра, че модата е езикът, чрез който искаш да говориш?
Обикновено хората казват, че нещо е станало случайно, но истината е, че при мен нищо не беше случайно.
Аз съм от поколението на 70-те години. Когато бяхме в пети, шести и седми клас, имахме часове по трудово обучение с няколко различни специалности. Едната беше текстил. Тогава разбрах, че това ме вълнува.
Всички останали неща — механика, техника, дърводелство — не ме интересуваха. Даже малко ме плашеха. При текстила беше различно. Не осъзнавах, че това ще бъде пътят ми, и не го планирах като професия, но ми беше страшно интересно.
Тогава започнах и да унищожавам платовете на баба ми. Тя имаше много материали, останали от сватби, кръщенета и други семейни събирания. По онова време хората са подарявали платове, защото не е имало толкова магазини, и те са се съхранявали с години. С тях направих първите си опити.
Три-четири години по-късно вече знаех, че това ще бъде моят път и че искам да уча точно това.
И тогава съвсем умишлено си изкарваш двойка по математика?
Да. Правех се, че се упражнявам, че уча и че разбирам математика. Отидох на изпита и знаех, че няма да направя кой знае какво. Не беше точно двойка, беше 2,50, но то е почти същото.
Изобщо не ме притесни. След изпита по рисуване бях абсолютно щастлив, защото знаех, че оценката ще ми бъде достатъчна, за да вляза в специалността, която исках — конструиране и моделиране на облекло в Стара Загора.
Бях приет на трето място. В специалността приемаха само шест момчета от цялата Старозагорска област и двадесет момичета. Чувствах се адски щастлив, защото бях постигнал целта си.
Оттам нататък пътят сякаш тръгна сам. Отвори се вратата и аз продължих по пътеката, по която вървя и до днес.
Как започна професионалният ти път?
В началото на 2000-те влязох в магазин, защото търсех плат. Там се запознах със собственичката на модния бранд AVIN, в който по-късно започнах работа. Заговорихме се — откъде познавам материите, какво разбирам от тях и какво уча.
По същото време те организираха национален конкурс „Млад дизайнер“. За онази година кандидатите вече бяха избрани и си казах, че ще участвам следващата.
Мина една година и почти по същото време отново се оказах в Стара Загора. Разбрах, че конкурсът е започнал, включих се и спечелих награда. Трябваше да създадем няколко модела, а част от участниците получиха възможност да направят още, за да се оформи малка колекция.
Точно тогава трябваше да вляза в казармата и цялата церемония се проведе без мен. Чух по телефона, че съм спечелил, и бях изключително щастлив.
След като се уволних, направихме среща и се разбрахме, че сме един за друг. Така вече близо 25 години съм част от този екип.
Защо модата винаги се връща
Когато погледнеш работата си сега, виждаш ли теми и силуети, които се повтарят?
Повторяемост има и тя е неизбежна. Още когато учех дизайн, говорехме за повтарянето на определени силуети, линии, цветове и тенденции.
След толкова години работа разбирам, че модата наистина се движи на цикли. Всичко обаче преминава през призмата на настоящето. Когато нещо, което познавам от моето време, се появи отново, материите вече са други. Височината на талията, кройката, структурата и начинът, по който се носи дрехата, също са различни.
Но винаги има препратка към миналото — независимо дали към нещо отпреди десет, двадесет или повече години.
В крайна сметка дрехите вече са измислени. Имаме панталон, пола, риза, палто. Не можеш да създадеш напълно ново наименование на дреха, но можеш да направиш нова конструкция, да добавиш елемент, да смесиш стилове.
Можеш да вкараш нещо от бельото в ежедневното облекло или елемент от връхната дреха в спортния стил. Неща, които на пръв поглед изглеждат несъвместими, могат да бъдат пречупени през погледа на дизайнера и да станат приложими.
Днес има огромна свобода в начина, по който смесваме дрехи и изграждаме личния си стил. Преди стиловете са били налагани по-категорично от определен дизайнер, марка или епоха. Сега можеш да съчетаеш препратка към хипи или рейв модата с голямата класика и със спортния стил.
Въпросът е всичко да бъде добре смесено и добре поднесено.
Тялото, материята и силуетът
Когато започваш една дреха, кое идва първо — тялото, материята, силуетът или движението?
Много е относително. Когато работиш за бранд, понякога водещ е моделът, който ще представи конкретната колекция. Тогава създаваш дрехата спрямо него.
Моделът трябва да предаде настроението и усещането на дрехата. Трябва да се създаде химия между човека, който я носи, дизайна и екипа, за да бъде моделът представен добре.
В други моменти водеща е материята. Понякога вдъхновението идва от определен десен и той поставя началото на цялата колекция. Може да се превърне в централния елемент на линията.
Затова не мога да кажа, че едно нещо винаги е по-важно от друго. Всичко зависи от конкретната колекция и от историята, която искаме да разкажем.
Каква е функцията на дрехата за тялото — да го разкрива, да го защитава или да го трансформира?
Зависи за кой период говорим. Когато дрехите са били създавани първоначално, тяхната функция е била да защитават, предпазват и прикриват.
В днешно време функцията на дрехата е да ни представя.
Макар да звучи тривиално, по дрехите посрещат. Когато се запознаваме с някого, първото, което виждаме, е начинът, по който изглежда. Разбира се, не трябва да бъдем повърхностни и да изграждаме цялата си представа само от това. Следват разговорът и комуникацията.
Но живеем в динамично време, в което всичко трябва да се случи сега, ако може — още вчера. Интервюта за работа, презентации и различни събития са свързани с начина, по който изглеждаме, и с това какво казва външният ни вид на хората отсреща.
Дрехата ни представя. Значение има какво ще изберем и как ще го носим. Това е свързано и с настроението, темперамента, амбицията и енергията ни. Всички тези неща оформят цялостния образ.
Кои са първите елементи, които забелязваш в облеклото на един човек?
Никога не съм се замислял дали обръщам внимание на конкретен елемент. По-скоро забелязвам цялостното излъчване.
Не е важно само дали са съчетани правилно цветовете, блузата, панталонът, полата или роклята. Важно е как човекът се представя пред мен, както и аз се представям пред него.
Всеки има моменти, в които не е в най-добрата си форма. Но дори тогава дрехата може да помогне да прикрие спад в настроението или кондицията.
Казват, че малката черна рокля решава всичко. Решава го — ако знаеш коя малка черна рокля да избереш и с какво да я съчетаеш.
Но за мен най-важно остава излъчването.
Кое тяло вижда модата
Има ли тяло, което модата все още предпочита, и такова, което продължава да игнорира?
В глобален мащаб вече няма толкова строги ограничения. В рекламата, телевизията, киното, музиката и модния бизнес виждаме много по-различни фигури.
Появяват се хора на различна възраст, с различни форми, цвят на кожата, етнос и пол. Не се търси единствено онзи стар, познат и строго определен тип тяло с мерки 90–60–90.
От друга страна, тук, в Източна Европа и конкретно в България, все още робуваме на известна идеализация на образа. Тя се поддържа и от различните приложения, които използваме.
Питаме се коя снимка е най-подходяща, защо устните ни не са по-сочни, защо бюстът не е по-голям, а при мъжете — защо тялото не е достатъчно оформено.
Приложенията ни дават възможност да постигнем тази идеалност и вече почти всеки ги управлява толкова лесно, колкото управлява автомобила си.
В България постепенно се отдалечаваме от това, но все още вярваме много силно в живота, който представяме в социалните мрежи.
Виждаш ли завръщане към по-естествената красота?
Да. Най-лесно може да се забележи в рекламите. Все по-често те поставят акцент върху естественото — без големи корекции, без непременно да се търси идеалната фигура или съвършеното лице, понякога дори без грим.
До България тези неща често достигат една, две, три или пет години по-късно.
Тук все още живее спокойно мисленето как да станем по-съвършени и какво още да коригираме. Външният вид често ни е по-важен от стойността, която носим. Продаваме се повече като външност, отколкото като знания.
Но вярвам в новото поколение. За много от младите хора е важно да бъдат истински и да бъдат това, което са. Напомнят ми на моето поколение — поколение на бунтари, но в добрия смисъл на думата. Хора, които искат да преследват целите си и да постигат амбициите си, без да пречат на другите.
Когато красотата се превърне в статус
Когато днес търсим партньор, търсим ли и определена идея за физическо съвършенство?
Ако говорим за България, идеалната фигура и идеалният човек продължават да бъдат много важни. Има завръщане към нормалността и към по-чистото, но е в по-малък процент.
Повечето хора продължават да гледат перфектната фигура, тена, косата, ръцете, социалния статус и възможностите. Ако притежаваш всичко това, се превръщаш в „идеалната хапка“.
Проблемът е, че когато отхапеш от тази хапка, след време вече искаш по-голяма — човек с повече възможности, повече дадености и по-висок статус.
Така започваш да се състезаваш със самия себе си и да търсиш нещо все по-измислено. Накрая може да стигнеш до момент, в който нищо вече не ти е интересно.
Във втория епизод на Сексът и градът се появява думата „modelizer“ — мъж, който преследва модели не непременно заради самите жени, а заради статуса, който образът им му дава. Продължават ли красивите хора да бъдат третирани като обекти?
Да, и това няма скоро да приключи. Но не се отнася само до мъже, които преследват красиви жени. Има и мъже, които търсят идеална партньорка, която да им осигурява всичко необходимо, докато те просто бъдат красиви до нея. Има и жени, които търсят същото чрез партньора си.
Тези модели продължават да живеят в България.
Когато някой вече е вкусил от този начин на живот и е превърнал определени неща в свои ценности, много трудно се връща към по-нормален ритъм.
Но може да дойде момент на недостиг — на емоции, любов, отношение и разбиране. Тогава животът дава голямата плесница и човек може би разбира как не трябва да живее.
Зад красивия и публичен образ много често има и страшно много самота. На тези хора им се диктува къде да се усмихнат, как да изглеждат, какво да направят и дори какво не могат да ядат, защото веднага ще се заговори за тях.
Затова понякога най-простите неща са най-необходими — някой просто да бъде до теб, една прегръдка или малка разходка. Тези моменти показват, че човекът не се е изгубил напълно, въпреки че му се налага да живее и работи в друг свят.
Модата и контролът над тялото
Къде е границата между естетиката и това да бъдем груби към тялото?
Тази граница понякога се прекрачва.
Създават се силуети, които са изключително неудобни, но са актуални. Това се случва най-често при жените, защото при дамската мода трансформациите могат да бъдат много по-големи.
Met Gala е сцена, на която можем да видим неудобството на модата в крайна форма. Наблюдаваме усмихнати и популярни личности, но съм убеден, че дълбоко в себе си много от тях изпитват сериозен дискомфорт от това, което носят.
Идеята обаче е представянето на тоалета. Колкото и да е неудобен, той трябва да бъде показан.
В последно време забелязвам и завръщане към елегантността — изчистване на пошлото и прекалено помпозното. Това е чудесно. По-добре човек да привлича внимание с елегантност, отколкото с нелепия си външен вид.
Помагат и персоналните стилисти — хора, които могат да насочат обикновения човек към неговия собствен стил. Когато намериш начин на обличане, в който се чувстваш комфортно, повдигаш глава и ставаш по-уверен.
Корсетът през 2026
Корсетите отново са навсякъде — под дрехите, върху тях, на червения килим и в ежедневния стил. Как гледаш на завръщането им?
Корсетът някога е бил бельо, което оформя фигурата под дрехата. Изкарването му на преден план днес е напълно нормално и не е нещо съвсем ново.
Извайването на фигурата може да бъде част от артистичността на определена личност. Виждаме го в музикалния и в модния свят. В ежедневието не присъства в същата степен, но вече съвсем спокойно може да бъде част от него.
За специални поводи корсетите се появяват във всевъзможни форми. За мен корсетът е новото бижу. Ако преди години акцентът е бил върху колиета, обеци и часовници, днес корсетът може да изпълнява тази функция.
Има и мъжки корсети, които придават по-екстравагантна визия.
Аз съм много „за“ корсетите. Те могат да подчертаят форма и да променят структурата и настроението на друга дреха. Корсет върху тениска или риза може да стои страхотно.
Можеш да приключиш работа с овърсайз риза и много бързо да промениш цялата си визия за вечерта, без да сменяш целия тоалет. Добавяш корсет и вече имаш парти визия.
Мисля, че ще продължим да ги виждаме и през 2027 година.
Ако корсетът някога е оформял физическото тяло, кой е неговият еквивалент през 2026?
Това е комбинация от социалните мрежи, филтрите и процедурите, но основното са социалните мрежи.
Много често си изграждаме представа за човека отсреща според това, което публикува. Правим бърза характеристика на социалния му статус, начина му на живот и възможностите му.
За мен социалните мрежи са основата на съвременния корсет.
След това идват цветовете и различните елементи — начинът, по който комуникираме и представяме себе си. Всеки може да създаде различна версия на своята история и да прикрие част от истината.
В социалните мрежи изграждаме структурата на корсета и оформяме фигурата, чрез която искаме да се представим. Не става въпрос само за това как другите искат да ни видят, а как ние искаме да бъдем видени.
Какво се случва, когато свалим този корсет?
Когато свалиш корсета, оставаш гол.
Под физическия корсет тялото е голо. Същото се случва и със социалните мрежи. Когато се разсъблечеш като личност и разкажеш какъв си в действителност, оставаш гол пред другия.
И ако хората, пред които си се разкрил, те приемат такъв, какъвто си, значи не си имал нужда от корсета. Било е излишно да изграждаш различна представа за себе си.
Камерата, дрехата и желанието
Когато тялото се гледа през камерата, кой има най-голямата власт — дизайнерът, моделът, клиентът, публиката или самата камера?
До известна степен отново стигаме до въпроса как ще бъдем погледнати отсреща. Това прави камерата много важна.
Говоря от личния си опит като дизайнер — онова, което искам да създам, невинаги ще бъде възприето по начина, по който съм си го представял.
Когато казваме „камерата“, всъщност поставяме зад нея хората. Те решават как ще разберат това, което съм направил. Те определят кое е голо, кое е вулгарно и кое е приемливо.
Какво прави една модна снимка успешна?
Много важна е симбиозата между модела, снимачния екип, дизайнера, стилиста и локацията. Всички елементи трябва да заработят заедно.
Кадърът трябва да бъде въздействащ. Трябва да ти говори, да те привлича или да те съблазнява.
Грубо казано, сексът продава. Но не става дума за буквалния сексуален акт. Става дума за апетитното излъчване и онова хищно привличане, чрез което снимката те кара да пожелаеш нещо.
Много често клиентът иска да бъде човекът, когото вижда на снимката. Вярва, че дрехата ще стои по същия начин и на него.
И колкото повече вярваш, че една дреха може да ти стои така, както на модела, толкова повече започваш да се трансформираш психически и емоционално.
Не е нужно да правиш корекции, за да изглеждаш като момичето на снимката, или да променяш цвета на косата си. Нужно е нагласата ти да се промени и да достигнеш нивото, на което искаш да бъдеш.
Това може да бъде надграждане на личността — стига да е в нормални граници, да не надскачаш себе си и да не се превръщаш в арогантен човек.
Тялото в изкуството
Освен моден дизайнер, ти си и артист. Как изобразяваш тялото в своето изкуство?
Много често рисувам образи и части от тела.
Имам картина с три женски фигури - “Трите грации”, които стоят в неестествени и неудобни пози. Исках зрителят да остане под напрежение и да почувства тяхното неудобство върху платното.
В други картини търся прикритата еротика — силует, фигура или детайл, който загатва определени форми. Често присъства око или част от лице, но почти никога цялото лице.
Загадката е важна.
Винаги стигам до момент, в който сякаш картината е почти завършена, но нарочно я оставям така. Ако я завърша докрай, ще съм приключил с нея и няма да имам следващата емоция. А на мен ми трябва следващата емоция.
Оставям пространство, в което зрителят или човекът, който притежава картината, да потърси себе си. Да поиска да разбере къде е краят и какво стои зад изображението.
Трудно ми е да обяснявам картините си, защото ги рисувам в емоционално състояние, а не по задание или предварително изготвен план.
Когато работя по поръчка, първо разговарям дълго с клиента. Опитвам се да усетя неговото настроение, живота му, преживяното и онова, което иска да му се случи в бъдеще.
След като го опозная, сядам да рисувам. В известен смисъл съм го разголил — но само аз знам каква голота съм видял и пресъздал.
Може ли изкуството да ни помогне да приемем телата си, вместо постоянно да ги възприемаме като проект за поправяне?
Може. Но от разговорите си с други колеги съм стигнал до мисълта, че ние, хората на изкуството, често сме хора с ниско самочувствие. Крием се зад това, което творим, и търсим себе си в произведенията.
Много често изобразяваме нещо, което обичаме, или онова, което първо забелязваме в другите.
При мен често това са очите, лицето или изражението на жена. Картините ми нерядко са тежки и тъжни.
Може би за първи път признавам толкова директно, че рисувам в трудни състояния — когато преживявам нещо много лично и ценно. Не е задължително да е загуба. Понякога може да бъде нещо красиво, което ме е впечатлило, но аз преживявам и тъжната му страна. Всяко нещо има две страни.
Хората на изкуството се разсъбличаме и разкриваме чрез музиката, картините, поезията, книгите и актьорската игра.
Имаме много личности в себе си и всяка от тях се опитва да излезе на преден план. За себе си мога да кажа, че чрез рисуването човек най-лесно може да разбере какъв съм по душа и какво живее в мен.
В модата има правила и филтри, които са необходими. Те оформят линията на бранда. Изкуството е мястото, където човек може да ме види без тези филтри.
Красотата няма възраст
Какво представлява красотата за теб и променя ли се възприятието ни към нея с възрастта?
Днес има изкривяване във възприемането на красотата. Говорихме за корекциите и за това как някои хора с много сериозни промени по себе си вярват, че са постигнали абсолютната красота. Това е тяхно право, но реалността невинаги е точно такава.
Красотата се намира в излъчването.
Колкото по-уверен е човек, колкото по-стабилно е самочувствието му и колкото по-отворени са погледът и душата му, толкова по-красив става.
За мен външната красота няма възраст.
Има млади хора, които заради ниско самочувствие, липса на контакти или постоянно потискане остават незабелязани. Това не означава, че не са красиви.
Когато пораснат и придобият повече увереност, излъчването им започва да се разгръща. Виждаме повече цветове от тях и изведнъж хората казват: „Колко красива жена“ или „Колко красив мъж“.
Този човек е бил красив и преди десет или двадесет години. Просто душата му е била по-затворена.
На модния подиум можем да видим жена на 60 и момиче на 18. Коя е по-красива? И двете са еднакво красиви. Просто имат различно излъчване.
Едната може да внушава строга елегантност, а другата — лека, младежка фриволност. И двете могат да бъдат изключително красиви.
Как се става дизайнер
Когато създаваш модели за бранд, остава ли място и за личната ти фантазия?
Разбира се. Всеки бранд има разпознаваема линия и това е напълно нормално. След толкова години моето мислене и линията на екипа са се доближили.
Представям си го като пътеки, които вървят една до друга. Понякога леко се разделят, после отново се събират. Това е напасване на линия, вкус и усещане за модерност.
Когато създаваме модел, всеки от нас вкарва част от себе си. Точно там се намира личната свобода — в детайла, който добавяш от себе си, без да разрушиш цялостния език на бранда.
Ако дрехите ти можеха да говорят, какво биха казали на новия си собственик?
Удобство, стил и излъчване.
Какъв съвет би дал на хората, които искат да се занимават с моден дизайн?
Преди всичко трябва истински да вярват, че го искат.
Това, че имаш възможност да купуваш скъпи дрехи или умееш да се обличаш, не те прави дизайнер.
Пътят е много дълъг и има много компоненти, които трябва да усвоиш и да започнеш да прилагаш ежедневно. Не е достатъчно да знаеш как да съчетаваш готови дрехи.
Трябва да знаеш как да ги конструираш, как да създадеш правилната форма и как да подбереш материалите, които са подходящи за конкретната дреха.
Това е широка и сложна професия с изключително много неща, които трябва да научиш. Най-важното е наистина да искаш да извървиш пътя.
Има хора, които тръгват много уверено, но бързо се отказват, когато разберат, че не знаят нищо отвъд купуването на готов продукт.
Това не те прави дизайнер.
Дизайнерът е човекът, който знае как да създаде и поднесе нещо така, че ти да го пожелаеш. Професията е много отговорна и пътят до нея е труден.
Понякога хора са ми казвали: „Какво толкова правиш — носиш една картинка, ушиват ти я и е готово.“
Не е така.
Зад една дреха стои много повече.
Гледайте целия разговор със Стоян Димитров в YouTube канала на The Wonder Mag.
Разговорът е част от юлската тема на The Wonder Mag: тялото, образът и иконата.